Дали щеше да е себе си градът, без да се оглежда в езерата си?!
Без да поглежда в техните променящи се цветове, светлини и отблясъци?!
Без да се буди сред шума на птичите песни?!
Без да заспива в отраженията на последните слънчеви лъчи, пламтящи във водите?!
Без да изпраща на разсъмване ятата на пеликаните към Вая и да ги посреща в следобедната мараня над Атанасовско езеро.
Щеше ли градът да бъде същия без влажните зони, обградили го от всички страни в необикновено съчетание, в което води, море, пясъци, далечните сенки на Стара планина и Странджа сякаш са намерили тук своя покой в единство, неповторимо като Бургас и езерата му...
