Лятното, синьо небе се отразява в плитките води на лагуната. Чува се силен крясък и елегантна птица се плъзва над водата. Тя грациозно каца на изкуствения остров, построен в соления басейн. Гърбът и крилата й са светло сиви, а гърдите и корема - сребристобели. Челото и тилът й са черни, клюнът ярко червен с черно връхче, а краката - ярко червени. Това е речната рибарка (Sterna hirundo).
В началото на миналия век речната рибарка е била широко разпространена в България, гнездила е по р.Дунав, р.Марица, р.Струма, р.Арда, около София и естествено по Черноморското крайбрежие. Днес е силно намаляла и даже е включена в Червената книга на България като застрашен вид. Атанасовското езеро остава едно от най-важните местообитания на вида. За това помагат и изкуствените острови, построени в лагуната. Всяка година те приютяват няколко десетки двойки речни рибарки.
Речната рибарка е колониална птица. В края на април и началото на май брачните двойки вече са формирани и птиците преминават към строежа на гнездата. Самото гнездо представлява земна трапчинка, постлана с мидени черупки, пера и различни части на растения. Пълното мътило е от 3 яйца, овални по форма, оцветени в различни нюанси на кафявото и с многобройни черни петна и шарки. Мътят и двете птици между 22 и 28 дни, а после заедно се грижат за малките, които още няколко дни остават в гнездото. През този период често може да се видят как летят ниско над морето и се оглеждат за риба – тяхната основна храна. Често се спират и увисват във въздуха, трептейки с крила. В следващия момент се спускат стремглаво, с главата надолу и се гмуркат във водата, вдигайки фонтан от пръски. След миг излитат от водата и се понасят обратно към гнездото с риба в клюна.
