Новини

Пътуване в историята на пиранската сол

26.10.2014 г.

От 14 до 18 октомври 2014 г. екип на проекта и представители на партньорите – БДЗП и „Черноморски солници“ АД бяха на работно пътуване в Словения. Основен акцент беше посещението на прочутите солници Sečoveljske soline.

Производството на сол е най-старата икономическа дейност по Адриатическото крайбрежие, а търговията със сол векове наред има най-голямо значение за развитието на целия регион. В началото на 20-ти век цялото словенско крайбрежие – по-малко от 50 км дължина – било осеяно със солници, но днес са запазени малко от тях. В най-голямата Sečoveljske soline – на площ около 850 ха в устието на р. Драгоня в Пиранския залив през 1989 г. общината на гр. Пиран, чийто кмет днес е веселият ганаец д-р Босман обявява на това място природен парк, едно от най-красивите места по словенския бряг. В най-северните солници на Средиземноморието си дават среща богато биологично разнообразие в неповторима хармония с хилядолетната солодобивна дейност. В течение на дълги векове (първите писмени сведения за солодобив тук са от 13-ти век) солниците разработват уникална технология за получаване на прочутата днес в цял свят пиранска сол, едно от чудесата на световното природно и културно наследство, с което Словения се гордее неслучайно. Златните векове на солниците са по времето на Венецианската република (15-ти – 18-ти век), като тогава те са собственост на богати фамилии, църкви и манастири и благотворителни институции. По късно солниците преминават под управлението на Австро-унгарската империя, а след Първата световна война – под контрола на Италия. След Втората световна война Пиранският залив е в границите на Югославия и солниците се управляват от държавата. През 2000 г. компанията, която осъществява солодобива поема част от управлението на природния парк, а през 2002 г. най-големият мобилен оператор на Словения придобива солодобивната компания и започва мащабни инвестиции за устойчив добив на сол и опазване на ценните екосистеми на солените езера и богатото биоразнообразие и устойчивото развитие в съчетание с неповторимото природно и културно богатство. Днес в солниците се добиват до 7000 т сол годишно, но през 2014 г. няма никакво производство, поради екстремното количество валежи – повече от 2 пъти от средната годишна норма за района. Въпреки това, благодарение на създаденият успешен бизнес, маркетингов и туристически продукт солниците се радват на завиден интерес и ежегодно се посещават от стотици хиляди туристи. А продукцията, под формата на различни кулинарни, козметични и фармацевтични продукти, съдове за съхранение на сол, сувенири и печатни издания се изнася и е много популярна в 23 страни на света.
Успехът на солниците в Sečovlje не е случаен. Уникалната традиционна технология за солодобив, включваща изцяло ръчен труд и характерни особености прави пиранската сол един от най-ценните природни продукти, абсолютно натурален и с незаменими хранителни и вкусови качества. Солодобивът се извършва в малки басейни, състоящи се от изпарителни и кристализаторни сегменти, като водата постъпва гравитачно или чрез помпи. В момента тече възстановяване на част от традиционните в миналото помпи, задвижвани с вятърна енергия. Един от най-характерните елементи на пиранския солодобив е използването на петола – комплекс от микроводорасли и бактерии. Тя има функция да предпазва кристализиралата сол от замърсяване, а отделяните от жизнената дейност на микроорганизмите минерални и органични вещества я обогатяват и правят неповторима по състав и качество. Не случайно пиранската сол е с ослепителен снежнобял цвят, макар, че не се подлага на допълнителни промивки със солена вода и последваща обработка. По този начин се създава напълно натурален продукт, съдържащ целият спектър на минерални и органични съединения в количества неналагащи допълнително внасяне, например на йод и негови съединения. Голяма част от маркетинговата стратегия е посветена на продукти, придаващи висока добавена стойност – гурме сол “Fleur de sol”, козметичната линия „Lepa Vida”, туристически и кулинарни услуги, СПА и терапевтични процедури, презентационни и аниматорски дейности. По този начин компанията постига устойчивост и успехът й не зависи единствено от производството, а високата добавена стойност позволява инвестиции в основната технология и съпътстващите дейности.

Днес солниците в Sečovlje са проспериращо предприятие, не само заради запазеният традиционен добив на сол, а и поради хармоничното му съжителство с богато биоразнообразие. Те са истинска природна съкровищница на неповторима флора и фауна и са класифицирани като едно от най-важните обекти на природното наследство в Словения. Изоставянето на част от солодобивните басейни е създало специфични екологични условия, при които могат да съществуват само висикоспециализирани организми. Те включват редица растителни видове (хаплофити), които виреят само в солени почви, а сред животните са представени някои редки средиземноморски видове като етруската земеровка (Suncus etruscus), най-малкият бозайник в света, италианската стена гущер (Lacerta sicula) и малък нощник (Myotis blythii), които не се срещат никъде другаде в Словения. Има и някои редки видове скариди, мекотели, риби и др. Но най-голямата ценност на солниците са птиците. Те са убежище за множество видове, които намират идеални условия за живот тук. Над 200 различни видове птици могат да се наблюдават в района, а  80 от тях гнездят постоянно или периодично. През пролетта и есента ята от прелетни птици спира в района на Sečovlje, а голям брой птици зимуват тук - чайки, патици, гъски, дъждосвирцови и други видове. Солниците също са защитени от Рамсарската конвенция като влажна зона с международно значение като местообитание на водолюбиви птици.  В рамките на природния парк са обособени зони със строга зашита, където е забранена всякаква дейност и намеса във флората и фауната.

Природен парк Sečovlje Salina днес е важна туристическа атракция на словенското крайбрежие. Сградите в района представляват ценен пример на културното наследство като архитектурни и технически елементи. Част от старите солничарски къщи са възстановени и превърнати в музей, пресъздаващ традиционния бит, обичаи и трудовото ежедневие – направо върху дигите тук са живели работниците с целите си семейства, усеща се аромата на солянката, която е била традиционна храна за тази епоха, солта е навсякъде наоколо и имаш чувството, че се пренасяш далеч назад във вековете и може да докоснеш средновековния свят. Целият туристически продукт е съобразен с традиционните форми на туризъм, характерни за адриатическото крайбрежие - старите и уютни семейни къщи, потънали във вечнозелените дървета и храсти, придаващи на Средиземноморието неговата неподправена топлина и усещане за спряло време. Многобройните туристически маршрути – образователни, орнитологични, велосипедни, конни и балнеоложки дават възможност за задоволяване на интересите на всички посетители и им дават възможност за пълноценно и интересно прекарване на почивката.

Солниците Sečovlje Salina са успешен модел за управление на защитена територия, със запазване на традиционните културни и производствени аспекти на солодобива и пример за интегриране на икономическите и финансови интереси в опазването на околната среда. Те са чудесно нагледно потвърждение за съвременното разбиране, че опазването на природата е възможно само чрез дълбокото осъзнаване на значението й за просперитета на общността и вплитане на интересите й в природозащитните дейности.

По време на работното пътуване бяха посетени и други примери на успешно сътрудничество в управлението на защитените територии и приоритетни видове. На срещата с представители на словенския партньор на BirdLife International – DOPPS в Любляна бяха презентирани проектите на организацията за опазване на ливадния дърдавец и качулатия корморан, усилията на организацията за обявяване на морски Натура 2000 зони, опитът в проектирането и изграждането на изкуствени места за гнездене на целеви видове птици  и ползотворното партньорство с местни производители и стопани, бизнеса и държавата в управлението на биоразнообразието, изграждащият се нов посетителско-информационен център на организацията в Škocjanski zatok, близо до гр. Копер. Това е място, подобно на ЗМ Пода край Бургас – бивше градско сметище, напълно рекултивирано и възстановено в естествена влажна зона, местообитание за много видове птици и успешен пример за комплексен консервационен  подход в природозащитата.

В последния ден от пътуването екипът имаше възможност да посети на Škocjanska jama – биосферен резерват, вписан в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО, Рамсарско място и регионален парк. В тази чудесно управлявана защитена територия успяхме да се потопим в дълбините на пещерния комплекс – най-големия подземен каньон в Европа и да се насладим на бучащата мощ на река Река, течаща през обширни подземни галерии, украсени с прекрасните шедьоври на неръкотворното пещерно изкуство. Посетихме и чудесно организираните посетителски и информационни модули и елементи на туристическата инфраструктура, правещи биосферния резерват една от най-посещаваните  и популярни природни дестинации в Словения с повече от 110 000 посетители годишно. За съжаление не успяхме да се докоснем до неподражаемото биоразнообразие на словенските пещери и емблематичният за тях пещерен протей, но това е добър повод един ден да се върнем тук. Но дано преди това успеем да пренесем най-доброто от опита на словенските колеги в опазване на природата и отношението към нея. Но това няма да бъде възможно без общите усилия на всички нас – природозащитници, бизнес, стопани, туристи и органите на централната и местната власти...