Лагуните - особености, разпространение

Думата лагуна произлиза от италианското “laguna”, което се отнася за водите около Венеция. В английския език навлиза през 1612г., а е поангличанчена на “lagune” през 1673г.

Лагуните са плитки крайбрежни басейни, напълно или частично отделени от морето с пясъчна коса или с брегови валове. Може да имат връзка с морето чрез тесен проток. Солеността им е различна от тази на морето или океана, като може да варира от леко солена до свръхсолена в зависимост от валежите, изпаренията, смесването с морска вода при бури, което е предпоставка и за различния им организмов свят.

Крайбрежни лагуни се срещат на всички континенти. С отдалечавне от екватора техният брой намалява. Те заемат около 13% от площта на световното крайбрежие. Дълбочината ми е средно 1-3 метра, рядко надвишава 5 м. Лагуните винаги се образуват покрай леко наклонени брегове, затова са и много зависими от морското ниво. Обикновено са разположени около водното равнище и затова са силно уязвими, дори от най-малките промени във водното ниво. Спадането на водата може да ги остави напълно сухи, докато покачването може да разруши разделящата преградата и да ги наводни.



В геоложко отношение крайбрежните лагуни са млади и динамични системи. Те са се формирали в резултат на издигане на морското равнище, основно през Холоцена.

Лагуните показват широк спектър от географски и екологични вариации. Според начина на свързване с морето/океана се разделят в 3 основни типа:

• с пропускащи прегради (chocked) – състоят се от серия елипсовидни клетки, свързани с океана с един единствен, тесен канал. Обикновено се образуват покай брегове с високи вълни и значителен литорален дрейф. Примери: Lagoa dos Patos в Бразилия, езерото St.Lucia в Южна Африка, Coorong в Автралия и езерото Sougkls в Тайланд;
• затлачени лагуни (restricted) – състоят се от обширни водни тела, обикновено са ориентирани успоредно на бреговата ивица. Свързват се с океана чрез един или повече канала. Водната циркулация в този тип лагуни се доминира от приливите и отливите, но се влияе и от вятъра. Примери: Laguna de Terminos в Мексико, Lake Pontchartrain в САЩ;
• ограничените лагуни (leaky) – са удължени, успоредни на брега водни тела с много входни канали. Образуват се покрай брегове, където приливните течения са достатъчно силни, за да преодолеят затлачването, предизвикано от вълните и литоралия дрейф. В тези лагуни се наблюдава тенденция към транспорт на водата към морето. Примери: Mississippi Sounds в САЩ и Wadden Zee в Холандия и Дания.

В Англия са идентифицирани 5 подтипа лагуни въз основа на тяхната физическа география:

• изолирани – които са напълно отделени от морето/океана чрез преграда от скали или утаячен слой. Навлизането на солената вода е ораничено и става чрез просмукване на подпочвени води или при бури, когато морската вода прехвърля бариерата. Солеността им е променлива, но често е ниска;
• филтриращи – обикновено са отделени от океана чрез чакълеста коса или бариера. Солената вода навлиза като се просмуква през бариерата или като се прехвърля над нея при лошо време. Нивото на водата се влияе от приливите и отливите и затова соленотта им варира.
• прагови – притокът на солена вода е възпрепятстван по време на прилива от скална бариера (праг).
• шлюзови – образуват се на места, където естественото движение на водата е променено чрез изкуствени структури – шлюзове и клапи.
• лагунни заливи – солената вода навлиза при всеки прилив. Солеността обикнновено е висока, особено в близост до входа. Голям брой от тези лагуни се състоят от различен брой басейни, разделени от прагове, така че е налище градиент от висока соленост, през бракични води до сладки води. Това значително повишава биологичното им разнообразие.

Атолите са форма на лагуна, при която кораловите рифове, нараствайки заграждат част от океана и изпълняват ролята на преграда. Те са често срещани в тропическите води на Тихия и Индйския океани. За разлика от крайбрежните лагуни, атоловите лагуни имат и дълбоки места над 20 м. Понякога кораловите рифове се образуват около вулканични острови. В продължение на милиони години островът потъва в морето, но кораловият пръстен около него се запазва. Рифът се превръща в атол, който предпазва затворена лагуна, на мястото, където е бил вулканът.

Често пъти водите в атолите са поразително светло сини, което се дължи варовика, прозиращ през плитките им води. Варовикът изгражда милиардите коралови екзоскелети, които формират кораловите рифове.

Лагуната на Венеция
Представлява затворен залив в Адриатическо море и в нея се разполага град Венеция. На венециански език думата “lacus”, която означава „езеро”, вероятно е дала международното име за затворен залив със солена вода. Венецианската лагуна има площ от 550 кв.км., което я прави най-голямата влажна зона в Средиземноморския басейн. Образувала се е преди 6-7 хиляди години, когато морето се е понижило.

Днес тя се състои от 8% суша, която включва Венеция и множество малки острови, 11% са постоянно покрити от открита вода или канали, докато оставащите около 80% се състоят от кални плитчини, места, които се откриват по време на отливите и солени блата.



Coorong е тясна, успоредна на брега лагуна в Южна Австралия. Разделена е от океана с поле от дюни, с височина 50 м. Площта на лагуната е 260 кв.км. Максималната й дълбочина е средно 1.8 м през лятото, но през зимата се увеличава с около 1 метър. Разположена е в пустинен район, където изпарението надвишава притока на вода и лагуната е свръхсолена. В най-южната й част, солеността достига до 200 ‰, което позволява на много малко растителни и животински видове да оцелеят.








Езерото St. Lucia в Южна Африка е лагуна, разположена в полупустинен район. Отделена е от Индийския океан с масивна брегова преграда, висока 180 м. Водната й площ е 312 кв.км, но през дъждовния период се увеличава на 417 кв.км. През този период и водното ниво се увеличава с 1 м. Средната дълбочина е по-малко от 2 м. Канал, дълъг 20 км е връзката между лагуната и океана. Най-голямата заплаха за тази лагуна е наслагването на утайки, което се дължи основно на човешката дейност. През последните 5000 години площта на лагуната е намаляла с 66%, а обемът на водата е намалял с 95% в резултат на отлагането на утайки.




Lagoa dos Patos в Южна Бразилия е една от най-големите лагуни в света, с площ от 10360 кв.км. Свързва се с Атлантическия океан чрез канал, дълъг 20 км и широк от 0.5 до 3 км. Дълбочината на лагуната е 5 м. Тя е с белези на естуар и сладка вода в едната си част, а в другата е с белези на лагуна. Вятърът е основният фактор, контролиращ циркулацията и дисперсията в района. Когато духат северни ветрове цялата система е пресноводна. При продължителни, южни ветрове, водата е бракична.