Лагуната Атанасовско езеро

Едва ли има във видимия свят, събрана на едно място толкова неповторимост, колкото в кристалчето сол, което сякаш пресъздава Големия взрив. Солта днес, освен незаменим природен ресурс е и вдъхновение за изкуство. По време на Фестивала на солта, който проект „Солта на живота“ организира в края на август се представят разнообразни арт форми като изложбата СОЛ II (Води, Следи и Граници) на М. Сърбова, инсталацията SALGHT на Think Forward (от където е и снимката), която изследва взаимодействието на солта със светлината, арт птици и др.
 

Едно е безспорно – Атанасовско езеро е езерото на безкрайните цветове. На вълшебните експерименти на природната палитра да създаде най-чудноватите багри, непостижими и за най-великия художник и за най-мощната машина. Езеро, в което играта на слънчевите лъчи с водите, с лугата, с калта и солта и с необикновените му създания, сякаш е сътворила необуздан калейдоскоп от цветни експлозии – розово, оранжево, зелено, синьо…
 

Той все още е тук – миниатюрният властелин на солниците. Малкият, крачещ по пясъците морски дъждосвирец, гнезди днес единствено по солените брегове на Атанасовско, Поморийско и Шабленско езеро и по все още девствените обширни плажове на Крапец, Дуранкулак и Южното Черноморско крайбрежие.

Дали щеше да е себе си градът, без да се оглежда в езерата си?!
Без да поглежда в техните променящи се цветове, светлини и отблясъци?!
Без да се буди сред шума на птичите песни?!
Без да заспива в отраженията на последните слънчеви лъчи, пламтящи във водите?!
Без да изпраща на разсъмване ятата на пеликаните към Вая и да ги посреща в следобедната мараня над Атанасовско езеро.
Щеше ли градът да бъде същия без влажните зони, обградили го от всички страни в необикновено съчетание, в което води, море, пясъци, далечните сенки на Стара планина и Странджа сякаш са намерили тук своя покой в единство, неповторимо като Бургас и езерата му...

Необикновен рожден ден за необикновен рожденик - 34 години от обявяването на Атанасовско езеро за резерват.

Лятното, синьо небе се отразява в плитките води на лагуната. Чува се силен крясък и елегантна птица се плъзва над водата. Тя грациозно каца на изкуствения остров, построен в соления басейн. Гърбът и крилата й са светло сиви, а гърдите и корема - сребристобели. Челото и тилът й са черни, клюнът ярко червен с черно връхче, а краката - ярко червени. Това е речната рибарка (Sterna hirundo).

Думата орхидея обикновено свързваме с горещи тропици, силни аромати и красиви, ярки цветове. Трудно може да си представим, че по източния бряг на Атанасовското езеро се среща един вид дива орхидея. Наречена е елегантен салеп или Orchis elegans. И не само това. Според учените това е най-голямото находище на вида в България. Всяка година, през месеците май и юни, няколко хиляди екземпляра разцъфтяват сред мочурливите ливади на площ от около 5 хектара.

Солничното раче, както показва и името му, е представител на ракообразните. На дължина тялото му достига до 1,5 см. Състои се от глава, гръдна част, коремче и множество малки крачета. Цветът му варира от прозрачен до наситено червен. Солничните рачета понасят големи колебания в солеността на водата. Техните яйца, които се наричат цисти, образуват тънък блестящ слой по края на басейните.

От всички водоплаващи птици, които могат да се видят в Атанасовското езеро най-красив и забележителен е белият ангъч. Наричат го още пъстър килифар или лисича пещерна гъска.

Много и различни видове птици могат да се наблюдават в лагуната Атанасовско езеро. Сред тях е и кокилобегача. Наричат го още кокилар, червенокрак кокилобегач, чернокрил кокилобегач, солдатка. Наблюдаван в природата трудно може да се сбърка.